13/11/2026
Morning Sapori
Няколко реда преди денят отново да се размести.
Плановете са затова — да се развалят. Иначе за какво изобщо ги правим? Вчера малко излязох извън релсите на собствената си програма. Не че не бях в Premium Sapori. Просто приоритетите се пренаредиха толкова бързо, че нямах време дори да снимам едно стори.
Междувременно магазинът става все по-празничен, все по-уютен и, за моя огромна радост, все по-пълен. Зад това стоят ежедневни разговори с доставчици, оферти, нови продукти, търсене, сравняване, съчетаване. Често виждам продукт. Интересен продукт. И започва сага, достойна за 12 епизода. Скоро това се случи с един немски бял шоколад с ягоди. И друг с матча.
Най много ме радва, когато хората влизат, откриват нещо свое и се връщат. Но има и нещо, което продължава да ме озадачава.
Някой влиза за първи път, разглежда, пазарува, казва колко много му харесва… и повече не го виждам. Чудя се защо. Дали ежедневието го отвежда другаде? Вероятно причините са много. Разбрах и приемам, че не всяко „Много е хубаво тук“ непременно означава „Ще дойда пак“.
Затова съм много благодарна на хората, които се връщат. А те са много. За кафе, за нещо малко или просто за няколко думи.
Най хубавият комплимент за един магазин май не е „Много е хубаво тук“, а „Пак съм тук“.
А аз продължавам и днес да пренареждам плановете. И рафтовете. И приоритетите.
На снимката: Premium Sapori - есенна гледка. Днес ще работим до 18.